Христо Мутафчиев: Върнах се там, където ми е мястото

Хрсто Мутафчиев

© Юлия Лазарова

Хрсто Мутафчиев

Година след като получи инсулт по време снимките на филма "Миграцията на паламуда", актьорът и председател на Съюза на артистите Христо Мутафчиев все по-уверено се завръща на сцената. Той участва в сериала "Под прикритие" и поднови изявите си в Малък градски театър "Зад канала". Под знака на изд. "Сиела" излезе книгата "Да бъдеш Христо Мутафчиев", която съдържа интервюта на писателката и драматург Яна Борисова с актьора и съпругата му. Разговорите документират възстановяването му, преживяванията и трудностите, които го съпътстват, а авторката нарича книгата "документално-поетичен разказ". Това е и темата на филма "Христо Мутафчиев: Диагноза" на Георги Тошев.


Пред dnevnik.bg Христо Мутафчиев разказва повече около книгата, престоящите си роли и какво предстои пред Съюза на артистите.


Беше ли трудно да се връщате към тези моменти отново и отново, когато се работеше по книгата и филма?




- Не, нямах никакъв проблем с това. Самата книга беше като лекарство. Като пречистващо средство, което прочисти съзнанието ми от негативните спомени, шокирали мозъка ми. Без да си давам сметка, че той е бил шокиран.


Чувствахте се спокоен през цялото време?


- Да, напълно. Това, което ме раздразни е, че не мога да контролирам ситуацията, но не съм имал притеснения.


Защо се доверихте на Яна Борисова да оформи спомените ви в книга?


- Колкото сме различни, толкова си и приличаме с нея. Освен това Яна е преминала през този ад на два пъти с мъжа си. Тя знае реакциите, зная пътя през който се преминава. За нея това (създаването на книга) също беше много трудно, защото в съзнанието й тези неща се връщат – на нея й е било два пъти по-трудно, отколкото на мен. На един приятел от ученическите години му ампутираха крака и ръката поради някаква болест. И за мен е два пъти по-трудно, отколкото на него, когато го видя, защото аз го познавам като активен и енергичен човек, и за мен шокът е по-голям. Не че на него не му е тежко също. Нещо такова е и изпитала и Яна.


Една от целите на книгата е да бъде в помощ на хора, които преминават през същото...


- Надявам се! Водихме тези разговори с ясното съзнание, че тя може да помогне на някого да си отговори на някои въпроси. И точно преди да почнем това интервю, прочетох писмо от една жена, която ми пише, че съм й отговорил на въпроси, които тя си е задавала с години наред и не е намирал отговор.


А какви са въпросите, които си задава човек в тази ситуация?


- О, не знам какви са били нейните въпроси. Предполагам за възстановяването на самочувствието, с доизграждане на личността, която е била разбита на прах.


Какво беше усещането, когато бяхте отново да сцената, на снимачната площадка?


- Ами...летях!


Нямаше шок или усещане, че това е непозната територия?


- Не, не, територията, през която съм се движил е позната на сърцето ми, не на ума. А сърцето не лъже. То усеща с всички фибри на тялото, включва в организма на човек едни мощни импулси. То ми даде още по-голяма мотивация да се оправя по-бързо, да крача по-бързо, да се върна там, където ми е мястото.


Христо Мутафчиев: Върнах се там, където ми е мястото

© Георги Кожухаров


Каква е съдбата на "Миграцията на паламуда", филмът, който снимахте, когато получихте инсулт?


- Премиерата му може би ще бъде през първата половина на февруари. Имахме един незавършен епизод, който не е толкова фатален, но ми се искаше да го заснемем. Ако съм в достатъчно добро състояние, бих искал да го направим.


Какво може да разкриете около сюжета на филма?


- Тепърва ще се говори за него. Това е история за двама много близки приятели в едно село, които се опитват да намеря пътя си в живота. Докато се опитват и да възпитават синовете си, те преминават през особен низ от перипетии, които ги сплотяват още повече. Като сюжет няма да разкажа нищо, защото той не може да бъде разказан. Става въпрос за близки приятели, които се опират един на друг през цялото време. В случая това някак си се припокри в живота, тъй като със Стефан Вълдобрев, който играе другия главен образ във филма, станахме много близки. Заради него мога да говоря спокойно. Той е един от първите, които ме намериха в стаята и ми помогна с адекватното си поведение и действията си. Той реагира изключително бързо в конкретния момент, заради което съм му изключително благодарен. Много мъжко държание, хората се паникьосват в такива моменти, а той прояви страшно много воля и дух.


А самата роля беше изключително предизвикателство. От много отдавна исках да работя с Людмил Тодоров, още от първия му филм – "Любовното лято на един льохман". Толкова много ми харесва и толкова много ми се играеше в такъв филм с този режисьор. А той е изключително деликатен и фин в изискванията си, в работата по текста, в разсъжденията си по отношение на характеристиките на героите си. Страшно много го заобичах, тъй като усетих пълноценно участие в процеса от мисълта по конкретния образ до всеки кадър, който изпипваше той, всеки епизод, по който работихме. Най-хубавото беше, че докато снимаме конкретния епизод, Людмил вече си го беше монтирал в главата, което много улесняваше процеса – той знаеше какво точно изисква от нас. Много съм доволен от срещата си с него и целия екип.


Какво предстои като бъдещи роли?


- Предстои един проект със Стефан Командарев, режисьорът на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Това е много любопитна и интересна история. В момента сме пред отделни фондове за финансиране на филма. Предстои и един проект със Зорница София – един хайдушки филм. Но както се сещаш, за да го направим, аз трябва да тичам по Балкана и да съм много на ти с тялото и организма си. Подготвям се за този процес, като ходя всеки ден на рехабилитация и това ще продължи до пълното възстановяване. Дори над нивото на пълното възстановяване.


Какво предстои пред Съюза на артистите през следващата година?


- Много работа! Най-вече подписване на браншовото споразумение с Министерството на културата и работодателите. След това работим по Закона за сценичните изкуства, тъй като той трябва да бъде в полза, а не против артистите. И продължаваме работата си по отделни проекти, които имаме, като почивните бази, наградите "Икар" през март 2012 г., комисиите вече гледат спектакли и през декември трябва да излъчат номинираните.


Този труд си кипи и не е спирал. Когато ме нямаше, тук не спираше да се работи, защото знаеха пътеките, по които това трябва да се прави и колегите си вършеха отговорностите. Мисля, че съм създал добър екип от хора, които имат знаят какво правят в организацията, имат добро отношение и уважение към самия процес. Това е много важно.


А работата кипи ли във възходяща линия или...


- Само във възходяща! Спадове нямаме, ако сме имали, това са моментни спадове, за които съм бил виновен само аз, тъй като не съм разпределил както трябва функциите. Но Съюзът на артистите не е организация, която се нуждае от повторно изговаряне на името й, за да я отбележи някой. Ако преди това се е случвало и преди години той не е носил този авторитет, то това се дължи единствено на отношението на една голяма част от колегите към собствената им организация. Оттам това рефлектира върху обществото, което няма как да разбере, че организацията е с много сериозна история, че е създадена от някои от най-големите артисти в България и че тя има конкретна функция – наистина да защитава интересите на съсловието. Голяма част от колегите разбраха, че без да бъдат представени или защитени от нея, те самите няма как да се представят пред обществото като сериозно стоящи на пазара личности.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията: